Стаята по Френски език

Човек Брой мнения : 8

-Добре ученици, това е за днес...-казах и въздъхнах тежко
Тези деца не разбираха и дума на френски. Защо въобще се мъчех? За мирезната заплата? Надали. По-скоро, за да мога, когато се съберем на Коледа със семейството, да кажа, че съм учител и имам точно толкова авторитет колкото по-големият ми брат полицай.
Да, напълно си струваше.
Убочавах тези нещастници от четири години и не можах да ги науча на нищо освен едни croissants-кроасани. За 12 "а" всичко се свеждаше до храна. Това бе водещата сила в живота им.
Все още не знаеха как се пише bonjour, нито пък как се произнася.
Имаше няколко изключения, които правеха разлика между oui и non-Алисън, която е полу французойка, сестра й, Оливия, Британи, която ходела на уроци още от първи клас и Джонатан, който се премести тук от "в" клас, защото там редовно го пребивали.
Учениците шумно се размърдаха по местата си и съвсем бързо се изнизаха от стаята.
-Джейс...-спрях нисичкото момче, което тъкмо се канеше да излезе след съучениците си-Може ли за малко?
Той вдигна рамене и се върна до катедрата.
-И махни тази котешка шапка когато говориш с мен...-хванах я за "ушите" и я свалих-Забелязах, че не учиш тези дни. Какво става? Преди нямаше грешки на нито един тест, а сега преписваш от Джош. От Джош за бога!...Кажи ми какво става, моля те.

Върколак Брой мнения : 5

От кога пък някой го интересуваше как се чувства? Камо ли пък тъпият даскал по френски. На никой не му пукаше какво му е на Джейс, а той се пълнеше с толкова омраза заради това. Нямаше никога да си намери мястото. Пребиваха го всеки ден в предишният клас. Като се замислеше...май дори и в детската градина го биеха.
Първо, защото бе азиатец. Преодоляха го и решиха да го ступат, защото го мислят за гей. Но той никога не е бил такъв и не иска да бъде. Но някой питаше ли го? Не, изглеждаше такъв, значи бе такъв.
- Нищо ми няма...-изсъска Джейс през зъби-И не ви интересува хич.
Даниел въздъхна тихо хвърляйки му онзи разочарован поглед.
- Можеш да ми имаш доверие, Джейс, и го знаеш много добре.-каза Фрей
Джейс отпусна ръце до тялото си. Нямаше смисъл да се инати, пък и често казано, имаше нужда да сподели с някого какво му е.
- Не мога цял живот да се местя от клас на клас, защото хората не ме харесват...-измърмори съвсем тихичко той вперил несигурен поглед в кецовете си- Няма да останат училища на света, в които не съм бил, ако бе така. И тук всички ме мразят и ме изскат на въжето. Майка ми не спира да говори за тъпият ми перфектен брат и как трябва да съм като него. Всички ме мислят за гей, нямам приятели, никога не съм имал гадже, защото момичетата ме мислят за дефектен! За бога, аз съм 12-ти клас, а съм се целувал два пъти и то с някакви надрусани курви! Те дори не знаят къде се намират, гарантирам! Ако знаеха биха побегнали вместо да си натикат езика в устата ми!

Човек Брой мнения : 8

"Да си натикат езика" е интересен израз, честно казано, но въпреки това не ми бе до смях. Колкото и да исках нямаше как да отида при побойниците и да им кажа- ей, нещастници, веднага да оставите Джейс намира...Нещата щяха да станат по-лоши така.
- Няма нищо лошо да имаш различна сексуалност...-казах най-накрая
- НО АЗ НЯМАМ!-извика
Притиснах пръсти в слепоочията си повтаряйки "Добре, добре". Въздъхнах тихичко и застанах до него.
-Джейс...ти дори не пробваш да се впишеш- казах-Може би щяха да те приемат ако не пробваше всярчески да ги ядосаш, защото ти го правиш. Бориш се да те мразят. Просто спри.
Хванах го внимателно за раменете всякаш така можех да го смъкна на земята.
-Разбираш ли ме Джейс?-промълвих-Много искам да ти помогна, но ако ти сам не искаш просто няма да стане.

» Стаята по Биология!
» Стаята по история!