Домът на семейство Чанг

-стаята на Алек


-стаята на Джейс

-холът


-кухнята





-баните

Все още ми бе трудно да се съвзема от смъртта на леля,въпреки че се оказа че не ми е точно такава. Винаги щеше да е моята смахната леля. Нещо такова преди не би ме прекършило,все пак от дете бях учена да бъде жестока,безмилостна - без емоции. Но с годините човечността ми започна да се проявява,а това стана когато срещнах Джейс. страшно сладко и добро момче на което винаги можех да разчитам,въпреки че бе върколак. Днес приключих работата си в бара по-рано,бях забравила че трябваше да му помагам за някакви домашни за това веднага тръгнах. Запалих мотора си ,както винаги огромни скорости. Ако Джейс бе с мен със сигурност щеше да се е разпищял да намаля,все пак съм била човек,можело да се нараня и така нататък. Когато стигнах,позвънях на вратата и се облегнах. госпожа Чанг отвори почти веднага.
- Ариадне! - плесна тя с ръце,а аз се усмихнах.
- Здравейте госпожо Чанг.. изглеждате чудесно. - казах мило и отвърнах на прегръдката й. Тази жена винаги искаше да ме удуши.
- Моите съболезнования миличка,сигурно ти е трудно,но знаеш че тук е като твои втори дом. В същност Джейс още го няма,ако искаш го почакай.. - каза тя с леко притеснен глас. Сигурно отново бе отишъл да яде онези високо калорични пасти. Въздъхнах и се засмях. Влязох вътре,а тя ме изпрати до хола,донесе ми триста и трийсе питиета,а след това отново отиде в кухнята от където се носеше невероятна миризма. Знаех кое къде е в тази къща,за това на бързо изкопах дистанционното под дюшека на дивана и включих телевизора. Чух стъпки зад себе си,но не се обърнах.

Явно дечко отново бе пипал там където не му е в работата. Засмях се леко неловко,а след това огледах момчето,бе красиво,малко по-бледо.. явно вампир. Вампир! О,господи.. Дали трябваше да се изнеса с извинението че просто не ми се чака повече или да остана? Бях отличен ловец,но.. просто винаги имаше един страх в мен когато ги видя,но от този някак си лъхаше спокойствие.
- Спокойно,знам на какво е способно малкото котенце. - казах след това и се усмихнах леко,преглъщайки тежко.
- Съжалявам.. не сме се запознали. Казвам се Ариадне. - подадох треперещата си ръка напред за да се здрависаме. Ни бях идвала тук от доста време,просто защото се виждах с Джейс през ден,не знаех че има още някакво същество тук и то вампир..

- Благодаря Александър.. приятно ми е. - казах леко засрамено и веднага отместих поглед. Определено още при допира на ръката му разбарх че е вампир. рефлекси насадени от ранна детска възраст. Ще кажете че психически бях съсипана от доведения си баща,но нищо такова,просто бях подготвена за истинския живот,които някой хора дори не опознават. След това последва друг негов въпрос,дали си търся компания. да,търсех си,такава която не би ме изяла,но като гледам той нямаше това намерение.. Кимнах,но още преди това той бе седнал до мен,задавайки следващия си въпрос.
- В същност приключих работа в бара по-рано,а бях обещала да помогна на малкия с домашните,тъй че.. - засмях се леко.
- В същност не бях чувала за теб.. Джейс не ми е говорил много,за съжаление. - допълних малко след това,поглеждайки го и точно тогава бузите ми поруменяха. Веднага извърнах глава към телевизора. Румени бузи и вампир.. татко сигурно се обръщаше в гроба.

Кимнах разбирателно,когато разказа историята си. Наистина трогателна,съжалявах за баща му,поне имаше някого на този свят.
- Аз.. не. - засмях се още по-засрамено - Въпроса е там че съм леко срамежлива. Иначе компанията ви е приятна. Джейс ми е като брат,а госпожа Чанг като майка. Изгубих майка си като малка след нападение от вам.. някакви животни. От тогава баща ми се бе вманиачил на тема лов.. Но аз нямах нищо против тези.. животни. - говорех преносно,надявах се да ме разбере,да разбере че знам какъв е. Погледнах телевизора,а след това отпих от водата си.
- В същност сега нямам никого освен тях,може би често ще наминавам,така че ще се виждаме. - казах малко след това и се усмихнах. Как можеше да ми хареса вампир? До сега постоянно странях от тях,но.. можеше и да греша. Можеше това да е просто един по-студено кож човек.

Всичко което той правеше бе толкова бързо,сърцето ми биеше може би от страх,а може би защото ми харесваше това което правеше. Колко луд трябва да си за да ти доставя подобно нещо удоволствие,може би достатъчно луд като мен.. Притаих дъх точно когато помислих че ще ме захапе,но точно тогава той ме пусна,обяснявайки ми че няма от какво да се страхувам.
- Вярвам ви.. - казах тихо,но с онази моя мила усмивка на лице. - В същност.. аз също бях или съм ловец. От малка. Не е ли ужасяващо как някой може да определи живота ти от малък,как може да те повреди? - засмях се и погледнах телевизора. - Защото.. в края на краищата всички сме повредени някак. - казах с монотонен глас.
- Определено,обаче,знаете как да направите първо впечатление на едно момиче. В същност.. защо не ми разкажете истинската си история,добър слушател съм пък и вече ви натоварих със своята ненужна история.

Може би точно това ми трябваше,по0тежкия живот на някой друг да ме удари в лицето за да ми покаже че мога да пордължа напред въпреки че и за си нямах никого. В очите му имаше една тъга,прикрита от студенината трупала се толкова много време. Имал е такова голямо семейство,а го е загубил така нелепо.. Винаги съм смятала че ако жените ръководеха света всичко щеше да е много по-добре. Бяхме седнали близко един до друг,не се бях преместила по-далеч след онова което бе направил. докоснах ръката му и съвсем леко я стиснах. Той ме погледна.
- Естествено че можеш.. моля те говори ми на ти.. - засмях се тихо - Няма да кажа че съжалявам,защото със сигурност не искаш някаква си смъртна да те съжалява.. но наистина ми е мъчно за това което се е случило с теб. - казах гледайки очите му,бяха толкова красиви на тази светлина,толкова шоколадови. Той отмести поглед настрани,а аз внимателно преместих главата му към себе си :
- От днес нататък имаш още един човек на когото можеш да разчиташ.. - казах с топла нотка в гласът си,а след това се приближих още по-близо. не знам какво ме прихван в онзи момент,но устните му просто ми крещяха "Целуни ме!". съвсем внимателно долепих устни към неговите,усещайки как леко се отпускат. След това го погледнах засрамено,а бузите ми отново бяха пламнали.
- Аз.. аз.. съжалявам.. - казах паникьосано и се изправих,грабвайки чантата си. - Май е по-добре да си вървя.. - казах вървейки бързо към пътната врата.