Louis Vuitton

Вещица/Вещер Брой мнения : 6

Бях дошла в град, който не познавах, но усещах, че съм на правилното място. Просто го усещах, а колието ми на моменти придобиваше онези сребристи отблясъци, това ме караше още повече да вярвам, че в града ще се случи нещо. Реших да отида в мола. Нов живот е равно на нови дрехи. Влязох в един магазин и моментално погледът ми беше привлечен от едни умопомрачително готини обувки.
-О, вие ще сте мои - казах си тихичко, но явно някакво момиче беше решило същото. И двете хванахме обувката.
-Пусни я иначе с такава ярост ще си я изтръгна от теб, че ще ти сваля маникюра от ноктите - казах и я погледнах. В този момент изписках и отстъпих назад, пускайки обувката. И тя направи това, а обувката падна на земята. Медальона ми заблестя и ме дръпна напред, тогава забелязах и нейния - същия, но блестеше в златисто. Съединиха се и най-накрая успях да видя целия надпис, не само моята половина - "sun & moon".
-Ти си аз.. аз съм ти.. - казах и я дръпнах настрани.

Вещица/Вещер Брой мнения : 8

Бях влязла в един магазин и точно когато си харесах едни обувки някаква кучка също ги беше набелязала. Когато я видях реагирах доста бурно и изненадано, отскачайки назад, но медальоните ни се свързаха. Тя ме дръпна настрани.
-Не. Ти си аз - казах като я гледах. Пипнах косата й, сигурно някой би ме помислил за луда в момента.
-Ти си момичето от сънищата ми! Ти си сестра ми - казах заключително.

Вещица/Вещер Брой мнения : 6

Ококорих очи.
-И.. и.. и ти ли си имала сънища? - попитах я учудено. Явно не само аз бях странна. Хванах я за ръката, за да я придърпам където нямаше хора, но ме хвана ток от нея.
-Ауу.. хвана ме ток - казах.
-Ти си детето на слънцето, нали? - попитах я, а тя ме погледна странно, бих казала леко невменяемо дори. Вече знаех, че и тя е вещица, затова не се притеснявах да говоря свободно за това, но внимавах някой а не ни чуе.
-Медальона.. -поясних.
-Аз черпя силите си от луната, през нощта съм най-силна.. а ти през деня, защото черпиш сили от слънцето.. Имах време да проуча - казах и повдигнах рамене.

Вещица/Вещер Брой мнения : 8

-Да, умнице, и аз те сънувах - казах и завъртях очи.
Явно се вживяваше като Шерлок Хоумс, толкова неща каза за медальоните, не че чух всичко кой знае колко обстойно.
-Значи сега е моето време - казах и се усмихнах доволно, леко злобно дори, но не можех да съм злобна със сестра си. Може би хоарта биха ни се учудили, че не реагираме кой знае колко истерично, но аз знаех за нея и знаех, че рано или късно ще се срещнем. Беше въпрос на време.
-Е, какво още знаеш. Пей, славейче - казах и зачаках да чуя какво друго ще ми каже.

Вещица/Вещер Брой мнения : 6

-Добреее, не ме пришпорвай, още се опитвам да осъзная, че те срещнах - казах и се загледах в нея. Бяхме едно към едно, сякаш се гледах в огледалото, но с тази разлика, че тя беше по-провокативно облечена.
-Проучих и това, откъде произлизаме. Наша пра-пра.. пра баба е Моргана, представяш ли си?! Сещаш се.. великата магьосница, сестрата на Артур - започнах да й обяснявам, докато бавно обхождахме магазина. Обърнах се назад, към.. нея.
-Как се казваш всъщност? - попитах я и видях да зяпа някакви обувки.
-По дяволите, слушаше ли ме изобщо?! - казах ядосано и обувките паднаха пред нея. Явно пак се ядосах лекичко.

Вещица/Вещер Брой мнения : 8

-Да! - казах, като гласа ми повиши малко децибелите си.
-Не ми дръж такъв тон, мразя това - казах с предупредителен тон и поклаих глава. Обърнах се към нея.
-Мелиса - представих се.
-Хмм.. чудя се коя ли е по-голямата? Даил съм аз, или си ти.. - зачудих се и се засмях. Не знаех дали искам да съм по-малкта или голямата. Но пък бяхме близначки, така че нямаше да имаме голяма разлика.

Вещица/Вещер Брой мнения : 6

-Мелиса.. - повторих.
-Харесва ми - казах и се усмихнах. Не ми харесваше, че ми говори така, но реших да не се заяждам, което беше учудващо за мен, аз винаги бях в настроение да се заяждам и споря.
-Аз съм Фей - казах си името и аз и след това се усмихнах. Тя попиа коя ли е по-голямата, а отговорът ми се изстреля моментално.
-Ти, с две минути - казах и завъртях очи. Сега щеше да се надуе защото беше по-голямата.. макар, че две минути не бяха нищо.

Вещица/Вещер Брой мнения : 8

-Йес - казах и се усмихнах доволно от този факт, че бях по-голямата, макар и с две минути. Важното беше, че бях по-голямата.
-Значи ще ме слушаш! - казах и се засмях.
-Заедно ще живеем нали? - попитах я. Аз все още бях на хотел, понеже бях пристигнала едва вчера, дори нямах време да разгледам къщите. Но щяхме да си намерим някоя страхотна къща и да я обзаведем както ни е кеф.