Коридора на Гимназията

Неусетно първият час на първият учебен ден мина. В класа имаше доста нови ученици, плюс това и учителя беше нов. Докато вървях по коридора, точно преди да стигна до шкафчето си забелязах едно от новите момичета да ме гледа, усмихнах и се и отместих погледа си. Точно когато затварях шкафчето си я видях да стои пред мен, учудих се и се направих, че не съм я забелязала, но тя се привлижи и каза:
- Помниш ли ме?

Доста се стресирах от този въпрос ... започнах да се чудя дали не съм я видяла на плажа или пък някъде другаде, почувствах се доста неловко от това, че не се сетих, така че реших просто да кимам умно и да се правя, че я помня. Тогава тя каза "Ти си от часа по Литература нали?" и аз избухнах в смях.. от къде другаде можеше да я помня..и и казах:
- Приятно ми е аз съм Емили Фийлдс, добре дошла в училището!

Момичето ми каза, че се казва Джени. Изглеждаше мила и самотна. Мисля, че може би щяхме да стенем добри приятелки, защото се нуждаех от такива, а явно и тя.Джени ме попита какво имам сега:
- Английски език .. ужас учителката е толкова гадна, постоянно вика .. ти?

Джена ми каза, че има Фискултура.. надява се учителят да е добър.. е скоро ще разбере ужасната истина - Тук няма добри учители ... е поне тези, които познавах . Реших да сменя темата, защото тя изглеждаше отегчена, аз също.. едва ли е най- интересното нещо, за което можем да си говорим. Попитах я:
- Е разкажи ми нещо за себе си, нова ли си в града, от къде идваш ?

Каза ми, че е от Чикаго и обича шоколад също ме попита далиу съм от тук. Отговорих и:
- Да тук съм родена, познавам доста голяма част от хората , но нямам много добри приятели, един вид срамежлива съм, макар и доста дружелюбна, е предвид, че миналата година най- добрата ми приятелка беше намерена мъртва е разбираемо да съм затворена в себе си.
Докато и разказвах за себе си чух звънеца да бие за започването на 2рия час.

След като си казахме "Довиждане" и се разделихме влязох в час по английски език и забелях, че има нов учител, но беше далеч по различен от стрария , беше красив и висок с тъмно кафява коса. През целия час го гледах, докато не дойде най- голямото разочарование в живота ми - звънеца би. Точно излизах от стаята и срещнах новата си приятелка от вълнението набързо изстрелях все едно сме най добри приятелки:
- Оллеле , не знаеш колко готин е учителя по Английски език, направо щях да припадна като го видях...

След като изтърсих тази глупост тя започна да се смее, е вярно, че ми стана неловко, но си беше смешно, така че се присъединих. Изобщо не ми се караха следващите часове, абсолютна скука, попитах я:
- Е това не трябваше да го казвам нали... Изобщо не ми се карат следващите часове, искаш ли да се разходим някъде или пък да отидем в мола ... е разбира се освен ако не настояваш да присъстваш в часа по математика..

Явно и на нея не и се караха останалите часове, въпрекиу, че си личеше, че е добра ученичка. Чудех се дали обича да се размотава в мола като мен или не е такъв тип момичета. Даже и да не бях толкова общителна, кое мкомиче не обича да се размотава в магазини и да пробва дрехи и обувки с часове...?!
Погледнах я с усмивка " Хайде малко по- весело, кажи нещо" и и казах:
- Добре, колектива реши да отидем в мола и да попазаруваме мааалко(въпреки, че малко за мен означаваше доста повече от малко) Хайде да тръгваме, ще ти покажа няколко наистина невероятни магазина.