Кой е онлайн? | Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост
Нула
Най-много потребители онлайн: 28, на Чет Юни 29, 2017 2:16 am
|
ВАЖНО | Форума търси модератори, не е задължително да имате опит, ако имате желание влезте в темата Кандидатствай за модератор , която се намира в раздел Кандидатствай... |
Издателства |
|
Гласувайте за нас |
|
| | Домът на семейство Чанг | |
| | Автор | Съобщение |
---|
Alexander. Вампир
Брой мнения : 16
| Заглавие: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 2:43 pm | |
|
Последната промяна е направена от Alexander. на Нед Ное 06, 2011 2:59 pm; мнението е било променяно общо 1 път | |
| | | Ariadne. Човек
Брой мнения : 13
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 2:57 pm | |
| Все още ми бе трудно да се съвзема от смъртта на леля,въпреки че се оказа че не ми е точно такава. Винаги щеше да е моята смахната леля. Нещо такова преди не би ме прекършило,все пак от дете бях учена да бъде жестока,безмилостна - без емоции. Но с годините човечността ми започна да се проявява,а това стана когато срещнах Джейс. страшно сладко и добро момче на което винаги можех да разчитам,въпреки че бе върколак. Днес приключих работата си в бара по-рано,бях забравила че трябваше да му помагам за някакви домашни за това веднага тръгнах. Запалих мотора си ,както винаги огромни скорости. Ако Джейс бе с мен със сигурност щеше да се е разпищял да намаля,все пак съм била човек,можело да се нараня и така нататък. Когато стигнах,позвънях на вратата и се облегнах. госпожа Чанг отвори почти веднага. - Ариадне! - плесна тя с ръце,а аз се усмихнах. - Здравейте госпожо Чанг.. изглеждате чудесно. - казах мило и отвърнах на прегръдката й. Тази жена винаги искаше да ме удуши. - Моите съболезнования миличка,сигурно ти е трудно,но знаеш че тук е като твои втори дом. В същност Джейс още го няма,ако искаш го почакай.. - каза тя с леко притеснен глас. Сигурно отново бе отишъл да яде онези високо калорични пасти. Въздъхнах и се засмях. Влязох вътре,а тя ме изпрати до хола,донесе ми триста и трийсе питиета,а след това отново отиде в кухнята от където се носеше невероятна миризма. Знаех кое къде е в тази къща,за това на бързо изкопах дистанционното под дюшека на дивана и включих телевизора. Чух стъпки зад себе си,но не се обърнах. | |
| | | Alexander. Вампир
Брой мнения : 16
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 3:09 pm | |
| Семейство Чанг...Бе при тях повече от година и за пръв път едно семейство го приемаше толкова добре, привърза се към него, без той да изпитва абсолютно нищо към тях. Всъщност почти през повечето време бе отегчен. Бяха доста скучнички честно казано, а онова жалко подобие на вълк му лазеше по нервите. Особенно когато му пипаше компютъра с мазните си от пастички ръце. Направо полудяваше. "The application has crashed. The application will now terminate". Този лигльо пак беше му пипал компютъра и точно когато подчти мина най-гадното ниво в Mirror`s egde. Джейс си мислеше, че всяка игра е неговият симс и може спокойно да се справи с нея. За жалост, това не се бе случвало нито веднъж и незапазеният прогрес на Алек заминаваше по дяволите. Въздъхна тежко. Този мъничкият си нямаше представа какво ще се случи когато се прибере. Рестартира играта наново, пробвайки да убие някой друг маскиран, но не му се получи. След час-два удряне със всичка сила по клавишите чу вратата да се отваря. Това му бе напълно достатъчно да скочи от леглото и да се затича надолу по стълбите. "Джейс"-извика, но не чу отговор. Втурна се като хала в хола и изкрещя "Джейс, нещастник смотан, ще ти счупя главата". "Джейс", който всъщност се оказа мургаво момиче се извърна с отегчен поглед. -О, ама вие не сте Джейс...-измрънка-...Извинете...Ужасен домакин съм-изкикоти се | |
| | | Ariadne. Човек
Брой мнения : 13
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 3:16 pm | |
| Явно дечко отново бе пипал там където не му е в работата. Засмях се леко неловко,а след това огледах момчето,бе красиво,малко по-бледо.. явно вампир. Вампир! О,господи.. Дали трябваше да се изнеса с извинението че просто не ми се чака повече или да остана? Бях отличен ловец,но.. просто винаги имаше един страх в мен когато ги видя,но от този някак си лъхаше спокойствие. - Спокойно,знам на какво е способно малкото котенце. - казах след това и се усмихнах леко,преглъщайки тежко. - Съжалявам.. не сме се запознали. Казвам се Ариадне. - подадох треперещата си ръка напред за да се здрависаме. Ни бях идвала тук от доста време,просто защото се виждах с Джейс през ден,не знаех че има още някакво същество тук и то вампир.. | |
| | | Alexander. Вампир
Брой мнения : 16
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 3:39 pm | |
| "Малкото котенце" !? Боже, има хора, които му се връзват на мазните номера? Веднъж се бе пробвал да избълва топка косми върху Алек, но си изпроси пердаха в крайна сметка. Момичето протегна треперещата си ръка и се представи- Ариадне. Боже, страх ли се четеше в очите й? За пръв път виждаше някой, който да трепери пред него. -Прекрасно име...-усмихна се поемайки ръката й- Аз съм Александър...братовчед на Джонатан, но все още не съм започнал да мяукам и да дера мебелите. Момичето побърза да отмести поглед. Може би я е срам...от къде би могла да знае, че е вампир, освен ако не четеше мисли. Пълна лудост. Отново си разиграваше разни слюжети, които биха имали голям успех в Испания. Направо режисьорите на блуткави сериали биха наддавали за тях.
-Търсиш ли си компания?-попита
Естествено, че си търсеше, но не точно теб. Трепереше, да му се невиди! Със сигурност не й бе студено при двадесет и пет градуса на сянка.
Въпреки това ловко прескочи облегалката на дивана и се озова до Ариадне.
-Е, за какво ти е Джонатан?- продължи да нахалства- Да не сте се разбрали да си правите чаено парти и да е отишъл да купи пастички? | |
| | | Ariadne. Човек
Брой мнения : 13
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 3:46 pm | |
| - Благодаря Александър.. приятно ми е. - казах леко засрамено и веднага отместих поглед. Определено още при допира на ръката му разбарх че е вампир. рефлекси насадени от ранна детска възраст. Ще кажете че психически бях съсипана от доведения си баща,но нищо такова,просто бях подготвена за истинския живот,които някой хора дори не опознават. След това последва друг негов въпрос,дали си търся компания. да,търсех си,такава която не би ме изяла,но като гледам той нямаше това намерение.. Кимнах,но още преди това той бе седнал до мен,задавайки следващия си въпрос. - В същност приключих работа в бара по-рано,а бях обещала да помогна на малкия с домашните,тъй че.. - засмях се леко. - В същност не бях чувала за теб.. Джейс не ми е говорил много,за съжаление. - допълних малко след това,поглеждайки го и точно тогава бузите ми поруменяха. Веднага извърнах глава към телевизора. Румени бузи и вампир.. татко сигурно се обръщаше в гроба. | |
| | | Alexander. Вампир
Брой мнения : 16
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 4:04 pm | |
| О, страхотно, трябваше тотново да лъже. Започваше да му става навик да си измисля за най-малките неща-онзи ден излъга едно десет седем годишно дете, че Джеки Чан му е баща.
-Еми...-измърмори- Преместих се тук преди година. Неговата майка и моят баща са брат и сестра. Той сега е болен и аз съм тук, за да спечеля някакви пари за операция. В Лондон не можах да си намеря работа без висше образование. Така, че в момента също уча в университета склуптора. Надявам се че когато се върна в Англия ще си намеря работа поне като бояджия за повече от десет паунда на къща.
Обявете го за лъжец на годината, просто го направете! Всъщност цялата тази история, която звучи доста достоверно, междо другото, и нейното й измисляне му отне само двадесет минути. А семейство Чанг му повярваха за по-малко от три. Започваше да се чувства изключително некомфортно. На Ариадне със сигурност не й допадаше компанията му. Цялата се бе изчервила и всярчески се мъчеше да не го погледне.
- Притеснявам ли Ви?- попита внимателно- О, натпарих Ви се, колко глупаво от моя страна. Уверявам Ви, че няма от какво да се притеснявате. По-скоро аз би трябвало да се изчервя-засмя се Александър- Джейс няма притеснителни приятели. Вие сте първата. Всъщност...Джейс няма приятели, вие сте първата. | |
| | | Ariadne. Човек
Брой мнения : 13
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Нед Ное 06, 2011 4:15 pm | |
| Кимнах разбирателно,когато разказа историята си. Наистина трогателна,съжалявах за баща му,поне имаше някого на този свят. - Аз.. не. - засмях се още по-засрамено - Въпроса е там че съм леко срамежлива. Иначе компанията ви е приятна. Джейс ми е като брат,а госпожа Чанг като майка. Изгубих майка си като малка след нападение от вам.. някакви животни. От тогава баща ми се бе вманиачил на тема лов.. Но аз нямах нищо против тези.. животни. - говорех преносно,надявах се да ме разбере,да разбере че знам какъв е. Погледнах телевизора,а след това отпих от водата си. - В същност сега нямам никого освен тях,може би често ще наминавам,така че ще се виждаме. - казах малко след това и се усмихнах. Как можеше да ми хареса вампир? До сега постоянно странях от тях,но.. можеше и да греша. Можеше това да е просто един по-студено кож човек. | |
| | | Alexander. Вампир
Брой мнения : 16
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Пон Ное 07, 2011 2:43 pm | |
| - Съжалявам за майка Ви -кимнах
Не бе много добър по-трогателните реплики, просто, защото не ги смяташе за нужни. Не вярваше, че ако някой му наговори куп сълзливи и сладки думички ще се почувства по-добре. Но и сега не се налагаше- нима тя не му каза, че е вампир? А баща й е ловец?... Боже, тази беше доста бързо загряваща. Глупавичкият Джейс все още не бе забелязал, че "братовчед" му е умрял преди доста време, а Ариадне му разгада картите за две секунди.
- Значи Ви е страх от мен... -продължи да държи на своето Алек- И ви е страх, че мога да направя така?
Той бързо я хвана през кръста, и притисна гърбът й в себе си. Всичко стана за отрицателно време, момичето едва ли разбра какво всъщност се случи.
- Или така?...
Приближи устни до голата кожа на шията и разкри острите си зъби. Можеше да чуе, колко бързо бие сърцето й. Щеше да умре всеки момент в ръцете на Алек от страх. Изведнъж той се засмя горчиво и я пусна.
- Няма защо да Ви е страх... -сниши глас- Аз съм вампир колкото Джонатан е върколак. Тоест, само формално. Спадам към онези, които са срам за студенокожите- като Едуард Кълън. Храня се веднъж на седмица и то с някакви гадни животни...О, и повярвайте ми, има какво да сте против повечето от нас. | |
| | | Ariadne. Човек
Брой мнения : 13
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Пон Ное 07, 2011 2:59 pm | |
| Всичко което той правеше бе толкова бързо,сърцето ми биеше може би от страх,а може би защото ми харесваше това което правеше. Колко луд трябва да си за да ти доставя подобно нещо удоволствие,може би достатъчно луд като мен.. Притаих дъх точно когато помислих че ще ме захапе,но точно тогава той ме пусна,обяснявайки ми че няма от какво да се страхувам. - Вярвам ви.. - казах тихо,но с онази моя мила усмивка на лице. - В същност.. аз също бях или съм ловец. От малка. Не е ли ужасяващо как някой може да определи живота ти от малък,как може да те повреди? - засмях се и погледнах телевизора. - Защото.. в края на краищата всички сме повредени някак. - казах с монотонен глас. - Определено,обаче,знаете как да направите първо впечатление на едно момиче. В същност.. защо не ми разкажете истинската си история,добър слушател съм пък и вече ви натоварих със своята ненужна история. | |
| | | Alexander. Вампир
Брой мнения : 16
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Пон Ное 07, 2011 4:02 pm | |
| Неговата история... Дали вече не я бе забравил? Имаше време в което образите не излизаха от главата му по цяла нощ, без да го оставят да мигне. Но не бяха излизали на яве от толкова много време. Не, нямаше този късмет, те да изчезнат. Все още бяха там, но просто не боляха толкова много. - Династията Джоу ме създаде, но и ме погуби. Роден съм много отдавна. Спрях да броя след хилядната година. -започна Алексанъдр без усмивката му да слиза от лицето- Може би е било готино да си царска особа, но не бе така в Китай. Никога не излизахме, бяхме слуги както на родителите си, така и на държавата. Аз никога нямаше да се домогна до трона, но все пак трябваше да съм послушно паленце. О, не ето ги отново облаците- цветни петна, като пламъчета в мрака. Пролетните дни бяха толкова приятни. Грееше слънце, бе леко хладно, нямаше нито едно облаче на безкрайното светло синьо небе. Розовите цветове на вишневите дръвчета покриваха голяма част от зелената градина, в която малките братя се гонеха. Всякаш нямаха умора. И Алек бе щастлив, без дори да подозира какво се случва на няколко метра от него в собственият му дом. Как баща му лекомислено решава съдбата на цялата държава. - Настана война с Англия, и аз, и сестра ми избягахме, но ни изпратиха в Лондон като прислужници, без да знаят кои сме- продижи- Дъщерята на семейството, при което работехме бе вампир. Една вечер ме нападна, сестра ми се отърва от нея, но отровата й остана у мен. Александър въздъхна съвсем тихичко и вдигна поглед от преплетените си в скута ръце към момичето. - Надявам, се че мога да Ви доверя факта, че Джейс не ми е братовчед, нито госпожа Чанг ми е леля...- каза тихичко - Не е само това да имам покрив над главата. Семейството ми бе голямо и за една вечер го изгубих. Англичаните убиха всичките ми братчета, а най-малкото бе на три. Всякаш вчера си играех с него в градината... Просто искам отново да си имам семейство, някой, който да държи на мен...Син, племенник, кръщелник, няма значение... | |
| | | Ariadne. Човек
Брой мнения : 13
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг Пон Ное 07, 2011 4:15 pm | |
| Може би точно това ми трябваше,по0тежкия живот на някой друг да ме удари в лицето за да ми покаже че мога да пордължа напред въпреки че и за си нямах никого. В очите му имаше една тъга,прикрита от студенината трупала се толкова много време. Имал е такова голямо семейство,а го е загубил така нелепо.. Винаги съм смятала че ако жените ръководеха света всичко щеше да е много по-добре. Бяхме седнали близко един до друг,не се бях преместила по-далеч след онова което бе направил. докоснах ръката му и съвсем леко я стиснах. Той ме погледна. - Естествено че можеш.. моля те говори ми на ти.. - засмях се тихо - Няма да кажа че съжалявам,защото със сигурност не искаш някаква си смъртна да те съжалява.. но наистина ми е мъчно за това което се е случило с теб. - казах гледайки очите му,бяха толкова красиви на тази светлина,толкова шоколадови. Той отмести поглед настрани,а аз внимателно преместих главата му към себе си : - От днес нататък имаш още един човек на когото можеш да разчиташ.. - казах с топла нотка в гласът си,а след това се приближих още по-близо. не знам какво ме прихван в онзи момент,но устните му просто ми крещяха "Целуни ме!". съвсем внимателно долепих устни към неговите,усещайки как леко се отпускат. След това го погледнах засрамено,а бузите ми отново бяха пламнали. - Аз.. аз.. съжалявам.. - казах паникьосано и се изправих,грабвайки чантата си. - Май е по-добре да си вървя.. - казах вървейки бързо към пътната врата. | |
| | | Sponsored content
| Заглавие: Re: Домът на семейство Чанг | |
| |
| | | | Домът на семейство Чанг | |
|
| Права за този форум: | Не Можете да отговаряте на темите
| |
| |
| |