Началото на гората

Когато излязох от църквата и оставих момичето,извън гората,реших да я поразгледам.Отдавна не бях идвал тук.Просто не се беше налагало.Не знаех,че отново злите вампири са се появили.Изведнъж почувствах някаква сила...Помислих си,че е от гората и отново потеглих.
Явно работата ми все още не беше приключила!

П.п- Alexander.-Ще ви помоля да не пишете цветно,защото това е привилегия само на администраторите и модераторите в форума. Можеше да оцветите мнение,което мислите за важно,но тъй като аз не виждам да е такова,нямаше смисъл.

Благодаря предварително за спазването на молбата!

Определено бях откачила.. Какво си въобразявах въобще?! Да целувам вампир които познавам от три секунди,невероятно. На къде трябваше да отида? Не исках у дома.. Гората. Мястото където можех да мисля. Трябваше да се съвзема,бях се размекнала прекалено. Чух стъпки зад себе си,а след това отново се стреснах когато видях Александър зад себе си. Притаих дъх,а след това изслушах това което каза.
- Виж,съжалявам наистина. Въобще не съм такова момиче. За да целуна едно момче ми трябват поне няколко седмици.. - промърморих и продължих напред,а след това се спрях. Радвах се че е дошъл поне за малко нямаше да съм сама.
- В същност защо дойде? както каза познаваме се то три минути,че може и по-малко..

Защо дойде наистина?...Нима само за това мислише- да се почувства отново като нормален тийнеджър? Не се ли сети, че може би Ариадне избяга от него, а не си тръгна засрамена? Че може би така ураняше честта й-все пак бе ловец на сенки.
Почувства се сращно глупав как може да се мисли за толкова велик. Днешните момичета не го харесваха особенно. Само азиатките, а на Алек вече му бе втръснало от тях. Ариадне си бе съвсем нормална простосмъртна, като изключим, че притежаваше сила достатъчна, за да го убие. Нима очакваше да се хареса?
- Нямах какво да губя...- повдигна рамене уж разсеяно- О, седмица... виж ти колко много време. Човек направо би казал, че си моняхиня.
Алек се ухили едвам забележимо и пристъпи крачка напред, скръстил ръце зад гърбът си.
- И просто си седиш така по горичките чакайки лошят вълк?... -повдигна вежда- Или се помисли за Бела изведнъж и реши да се покатериш на някое дърво?
Смехът му бе задавен от миризмата, която го удари толкова силно. Ушещаше я да тупти в гърлото му, да прогаря ноздрите, да замъглява ума. Толкова сладка, невинна и крехка...миризмата на най-хубавата кръв някога.
Как не я бе забелязал още в къщата? Но имаше ли значение това сега? Ариадне имаше кръв на малко момиченце. Точно когато си бе помислил, че е достатъчно стар да се въздържа около човешка кръв всичко рухна. Само за миг и всичко градено с векове изчезна.
Дори не разбра как я бе притиснал към близкото дърво и забил зъби в голото й рамо. Кръвта бе толкова хубава и всякаш колкото повече пиеш, толкова по-жаден ставаш.
Не можеше да се отдели от нея дори и да искаше.

Първо, това не е червено...Това е червено. Второ, така създадох героя си и админката не каза нищо. Трето, има правило и за 7-те реда (; което ВИЕЕЕ явно не спазвате