Стихчета by avroro

Не видях тема за стихове, за това пускам моите в отделна такава.

Фантазия

Там фантазията среща реалността,
Въображение се стапя в безразличие.
Това е моят свят, където мисълта
разбива се в човешкото двуличие.

Ела със мен във гъстата гора
Създадена от моята фантазия.
Нека избягаме от реалността
в красивото магично многообразие.

Аз съм тук! Ела при мене ти
в замъка с въздушните стени.
Във принца превърни се ти,
но не от тези, тъй наречени „чаровни”.

Тук няма граници, пространство, време.
Ключът е нашата мечта, развяваща всяко бреме.


Птица

"Не ломай ты птицам крылья,
не прибавишь ни гроша,
ты не видишь как из тела
ускользает их душа"

Кацам на прозореца ти като самотна птица.
За подслон те моля под червената зорница.
Не чупи крилете ми,
ако желаеш сърцето ми.
Ти погуби птицата в мен.
Не чакай да остана нито ден.
Политам аз на утринта във зноя.
Така и не се научих да бъда твоя.
Как очите си изплаках ти така и не разбра,
но на прозореца ти лежат още моите крила.


Лунен танц

Спят камъните, а лунен лъч самотен танцува.
Между хладните стени нежна музика плува.
Нощта бавно край нас изстива,
а светлината в мрак неусетно прелива.
Бледи сенки се гонят по пода.
Неволен свидетел ни става небосвода...


Любовта на куртизанката

Небето покрива се облаци черни.
Болката си давя в бутилката бренди.
Самотата в чаша не ще да потъва.
Аз знам, че той днес ще отплава.

Любовта на моряка с прилива си отива.
А сърцето мое бавно загива.
Нима е грях да обичаш безнадеждно,
шепни ми моряче своят отговор нежно.

Гореща сълза бузата ми опари.
Погледа ми замъглява дим от цигари.
Ориста със съдбите човешки играе.
Мен ме осъди любовта ми вечно да трае.


Нестинарка

Жарава сияе под босите крака.
Глас на самодива изпълва нощта.
Очите и по ярко от въглени блестят.
Косите и всеки момък ще оплетат.

Той стои пленен от красотата.
Нима тя не е ангел от небесата?
В мечтите му за него тя танцува,
но тази нощ боговете дарува.

Тлее бавно живата жарава.
Във въздуха аромата и остава.
Погледа му нестинарката изпива,
не ще забрави тази жажда дива.


Нефилим

Кинжали остри в мрака свистят.
Нефилимът чака в жертва да го принесат.
Кръв капе от крехките криле.
Нима невинен трябва да умре?

Край няма на човека глупостта,
той руши, убива в името на користта.
Лиги точат алчни зверове,
за живот вечен бленуват те.

Животът бавно напуска света.
Ангелска е красотата на смъртта.
От безсилие и глупост озверели
хората пропускат дори това, че са живели.


п.п. правя и поръчки, само ми дайте 3 думи и ще ви съчиня стихче.

Всички са много хубави! Бих искала да напишеш стих за вълци ... три думи ... вълци, Пълнолуние, жълти очи ... надявам се да успееш и очаквам!

Наистина да невероятни..

Ето я поръчката, дано ти хареса(извинявай, че се забавих толкова).

Нощта се стапя в тишина,
раздирана от вълча песен.
Вой разплаква бледата луна,
през горите с дъх на есен.

Чифт ярки кехлебарени очи
блестят на сребърна муцуна.
В тях се оглеждат две луни
към мрака, който ги целуна.

Глутницата още вие неуморно -
свойта майчица зоват децата.
Кръвта им пак бушува непокорно -
вика ги при себе си Луната.

Ееееее не! Красота! Простооооо ............... нямам думи! Невероятно е! Много ти благодаря!

Радвам се, че ти харесва. Ако имате други поръчки просто пишете. На мен обикновено само вдъхновение ми липсва иначе няколко думи и съм готова.

Луна

В тишината дивна на нощта
циганка млада пеела сама.
В мелодия нежна обличала тя,
легенда древна за бледата луна.

Как някога в прастари времена
живеела девойка една.
И как пред нейната красота
бледнеели дори звездите в нощтта.

Но на красотата и завидяла
вещица стара и погрозняла.
Тя обрекла девойката на лунна самота,
заточвайки я високо в черните небеса.

Луната пръска сребърни лъчи
и за изгубиния си живот тъжи.
Балалайката свири още мелодията позната,
а циганката продължава да пее за луната.

Скърби луната под звезден покров.
Скърби и циганката за своята любов.
И двете оплакват своята съдба,
пеят и будуват чак до утринта.

Лято

Градът се покрива с дъх на море,
асфалтът вибрира под знойната жега.
На плажа лежи малко дете
и с тих копнеж водата гледа.

Внезапно грейват детските очи
щом зърнат сладката прохлада.
Със сладоледи таткото се появи,
и цели три, единият за мама.

п.п. малко като детско стихче, но така се получи

Ето какво му се случва на плажа, като свърши туристическия сезон.

Тук вие тъжно бурното море,
пустее плажът без чадъри и шезлонги.
Няма слънце в сивото небе,
а само пясъкът летните туристи помни.

Търкаля се по дюните боклука,
изхвърлен от сърдитото море.
Зима бяла на врата чука,
за да покрие житното поле.